Новини

Решаването на екологичните проблеми обикновено означава почистване на замърсяванията, които хората са направили. Учените обаче, все повече се интересуват от създаването на нещо ценно от замърсяването. „Отпадъците на един човек са съкровище за друг човек“, както се твърди напоследък и сега изследователите са показали няколко начина, по които полезни продукти могат да бъдат получени от отпадъците в промишлеността и селското стопанство, като в същото време се отстраняват замърсените почва, вода и въздух.

 

Замърсяване на въздуха - Един от екологичните проблеми, който учените настоятелно се опитват да разрешат, е проблемът с емисиите на въглероден диоксид, които причиняват изменение на климата. Изследователите разработват процеси, които могат да улавят въглероден диоксид и да го превръщат в полезни химикали като метанол - който може да се използва за горивни клетки - или карбамид, който се използва като разтворител в химическата промишленост, в азотни торове и млечна киселина, които могат да се използва като консервант за храни.

 

Въглеродният диоксид може да бъде уловен и използван за подпомагане на отглеждането на водорасли, които след това се събират за биогориво.

 

Отпадъчните води - това, което всички ние отмиваме от домовете, офисите и другаде - съдържат токсини и органични замърсители, които пречиствателните съоръжения премахват, преди да достигнат природните водни системи като реките и океана. Въпреки това, изследователите се опитват да възстановят и превърнат тази органична материя в нещо полезно. Фосфорът и азотът са важни хранителни вещества в почвата, те се намират и в отпадъчните води, които могат да бъдат върнати в полетата на фермите като торове.

 

Изследователите са научили, че микроорганизмите разграждат токсичните органични замърсители, които се намират в отпадъчните води и произвеждат електричество от тях. Освен че почистват водата, микробните горивни клетки ще превърнат пречиствателните съоръжения в гигантски батерии за зелена енергия, тъй като електрохимично активните бактерии разрушават органични вещества и освобождават електрони, за да генерират електрически ток.

 

Замърсяването на почвите с тежки метали е труден за разрешаване проблем. Обикновено единственото решение е да се изкопае замърсената почва и да се изхвърли на депо. Дори тогава замърсителите могат да се изпарят от почвата и да попаднат в подземни водни резервоари, потенциално застрашаващи растения и хранителни култури, които поглъщат водата по време на растежа. Алтернативен метод включва комбинация от фиторемедиация и биорафинерия.

 

Биорафинерия означава преработка на биомаса - като хранителни отпадъци, а остатъците от растенията - от селското стопанство - за производство на ценни стоки. Фиторемедиацията пречиства замърсяването на околната среда с помощта на растения за извличане на метали от замърсената почва по същия начин, по който бялата роза абсорбира червения оцветител от боядисаната вода и ще оцвети венчелистчетата в червено.

 

Фиторемедиацията може да помогне за възстановяването на редки земни елементи и благородни метали от най-замърсените места в света като град Guiyu в Китай, който е силно замърсен от изхвърлянето на електрически отпадъци.

Чрез прибиране на реколтата, металните отлагания съхранявани в клетките на растенията могат да бъдат остранени от околната среда. Растителната биомаса може след това да бъде преработена за възстановяване на метали за използване при производството на енергия, гориво или промишлени химикали, като по този начин целият процес се заплаща.

 

Инженерите по околна среда използват своето въображение, за да почистят околната среда и едновременно с това да генерират богатство от отпадъците. Докато нашите екологични проблеми се засилват, ще се нуждаем от още по-креативно мислене.

Източник: Three ways pollution can be turned into something useful

Земята е необходима при Наводнения!

Почти всяко голямо наводнение от последните десетилетия е последвано от все повече призиви за справяне с проблема. Въпреки, че бяха положени значителни усилия за прилагане на мерки за управление на риска от наводнения, използването на земята за това е все още ограничено. Необходимо е ефективно и ефикасно управление на земите с цел задържане на води в случаи на наводнения и постигане на устойчивост!

Изменението на климата влияе върху увеличаване на честотата и размера на наводненията. Щетите от наводненията се проявяват както върху обществени, така и върху частни земи, но върху частните площи е по-трудно да се осигури пространство за управление на риска. Дигите могат да осигурят само ограничена защита, а наводнения могат да се очакват и в райони, които в миналото не са били наводнявани. От съществено значение е подготовката на градовете и извънградските територии за по-чести и интензивни наводнения. Съхраняването на водата в зони за задържане и подготовката на градовете за наводнения без големи щети са възможности за справяне с нарастващия риск от наводнения.

Къде да отклоним водата?

Къде може да отиде изобилието от вода при наводненията? Водният цикъл предлага три възможности:

  • в съседни земи („хинтерланд”), преди водата да достигне до реките;
  • в градовете, в горната част по течението на реките в полдери (водни резервоари);
  • в защитени градове (по-добре проектирани за да издържат на щетите от наводненията).

Техническите и хидроложките условия за тези варианти са относително добре известни, но за изпълнение на мерките е необходим достъп до повече земя, която често пъти е частна собственост. Получаването на разрешение за ползване на частни земи за обществени нужди е сложно, отнема много време и е скъпо. За мобилизиране на частни земи за задържане на води и защита при наводнения е необходимо координиране на различни участници и институции в управлението на водите, както и предвиждане на ангажираност от собствениците на земи в плановете за управление на риска от наводнения.

Ключов въпрос е как частната земя да бъде използвана за задържане или съхраняване на вода, за да се създаде по-устойчива градска среда при наводнения. Това изисква разбиране на хидроложките ефекти, инструментите на поземлената политика, правата на собственост, участието на заинтересованите страни, икономиката и управлението на земи. Бъдещото управление на риска от наводнения ще се нуждае от хидроинженерство, но също така излиза далеч отвъд тази дисциплина, тъй като решенията често ще изискват преговори и стимулиране на собствениците да позволят достъп до техните земи.

Приоритизиране на земите в управлението на риска от наводнения

Управлението на земите често се разглежда като второстепенен въпрос в политиките за предотвратяване и  намаляване на наводненията, но следва да му бъде обърнато повече внимание. Земята е решаващ фактор за това как обществата ще се справят с променящия се риск от наводнения, така че формулирането на политиките трябва да започне с управлението на земите, за да се подобри предотвратяването на наводненията и защитата от тях. Основната необходимост при задържане на води и постигане на устойчивост е да се обърне традиционната представа за това и да се даде приоритет на земеползването.

Колективна експертиза при решаване на въпроси относно ползването на частни земи за задържане на вода

LAND4FLOOD е мрежа, която събира експертиза по въпроси, свързани с използване на частни земи при управление на риска от наводнения. LAND4FLOOD включва заинтересовани страни, практици и учени от повече от 30 страни от Европа и извън нея, които си сътрудничат в проучвания, касаещи използването на земи за управление на риска от наводнения с цел по-добрата подготовка на обществото за справяне с увеличаващите се рискове от наводнения и техните последствия. LAND4FLOOD е интердисциплинарно и международно начинание, което събира, обменя и съчетава академичните знания с практическия опит. Мрежата LAND4FLOOD е отворена към желаещите заинтересовани  и академични среди да се присъединият към нея.

 

Включи се! Виж повече на land4flood.eu и се обърни към твоята национална контактна точка от LAND4FLOOD.

Проектът BalkanROAD, „Преход към ферми с нулев отпечатък от въглерод, вода и отпадъци. Разработване на пътна карта за стратегии за устойчиво управление на селскостопанския сектор на Балканите” , финансиран от Програма Интеррег „Балкани - Средиземно море 2014-2020“, стартира през октомври 2017.

Проектът подкрепя усилията на фермерите за опазване на околната среда, повишаване на знанията им за най-добрите екологични практики в земеделието, модернизиране и подобряване управлението на стопанствата им и вследствие на това – увеличаване на приходите, като същевременно повишават конкурентноспособността им на европейските и международни пазари.

Партньор по проекта от България е Асоциацията на агроекологичните земеделски производители (ААЕЗП), а неин консултант по аналитичните и изследователски дейности, свързани с  въвеждане и устойчиво прилагане на екологично земеделие е експертен състав от АБЕРОН ООД.

По време на Първата среща на заинтересованите страни бяха представени Анализите на  причините за недостатъчно или частично прилагане на агроекологични практики от земеделски производители и законодатели (GAP Анализи), направени в страните, участващи в проекта – България, Гърция, Кипър, Македония и Албания. След активна дискусия и интерактивна игра бяха набелязани най-важните мерки за преодоляване на пречките и обстоятелствата за недостатъчното прилагане на агроекологични практики.

BalkanROAD продължава с втората фаза на разработване на жизнения цикъл на продуктите в пилотните ферми.

За повече информация четете на нашия сайт и ни следвайте във Фейсбук - https://www.facebook.com/aberon.bg/ 





Уважаеми колеги,

От м. септември 2018 г. АБЕРОН ООД. предоставя услугите си на нов адрес:

София 1000, Център,
бул. „Фритьоф Нансен“ 11
ет. 2, ап. 6

През месец юни експерт на Аберон участва в уебинар, организиран от Международната асоциация за водни ресурси (IWRA), съвместно с европейската COST Акция LAND4FLOOD на тема “Как частните земи влияят върху риска от наводнения” (How Private Land Matters in Flood Risk Management). Водещи на семинара бяха  проф. Томас Хартман от Университета за изследвания Вагенинген в Холандия и г-жа. Ленка Славикова от университета Ян Евангелиста Пуркине в Чехия, а цялата идея беше посветена на връзката между земята и водата. Събитието се проведе в Рига, Латвия.
 

По време на събитието се разискваха различни казуси, бяха представени идеи и конкретни въпроси, обсъдени бяха най-ефективните политики и инструменти за мобилизиране на частната земя и справяне с наводненията. Основните дискусионни въпроси включваха: 

  • Как различните начини, по които използваме земята влияят върху риска от наводнения?
  • Чия земя трябва да бъде използвана за задържане на вода и намаляване на уязвимостта щом стане въпрос за наводнения?
  • С какви политически инструменти може да се позволи достъпа до и управлението на земята?

Екипът за изпълнение на проект BalkanRoad извършва проучване в рамките на проекта за Предварителна оценка и анализ на причините за неприемане на алтернативни иновативни агроекологични практики от земеделски производители и законодатели (т.нар. GAP анализ).

Проучването се извършва във всички държави участващи в проекта, включително и България, като отговорите ще бъдат обработени, оценени и обсъдени между заинтересованите страни от държавите-партньори по време на първата работна среща по проекта през м. юни 2018 г.

За целта е разработена онлайн анкета, която е от ключово значение за разработване на GAP Анализа, тъй като ще отрази становищата на различните заинтересовани страни. Анкетата е предназначена за попълване основно от земеделски производители и законодатели в областта на земеделието, както и от други заинтересовани страни от държавите на проектните партньори, включително и от България.

Проектът BalkanROAD, финансиран от Програма Интеррег „Балкани - Средиземно море 2014-2020“, стартира през октомври 2017.

Проектът подкрепя желанието на фермерите да опазват околната среда, да развиват уменията си, да модернизират стопнаствата си и повишават на печалбите от дейността си, както и да достигнат до и европейските имеждународните пазари.

BalkanROAD ще предостави средствата и политиките за икономическо развитие, чрез въвеждане и изпълняване на практики, опазващи околната среда.

Фирма „АБЕРОН” ООД в партньорство със СУ „Св.Климент Охридски“ и „КАРТГЕО“ ООД имат удоволствието да Ви поканят на заключителна конференция организирана проект "Картиране и оценка на екосистемните услуги на степно-храстовите екосистеми на територията на България (извън Натура 2000), финансиран в рамките на програма BG03 "Биологично разнообразие и екосистеми" на ФМ на ЕИП 2009 – 2014.
 
Събитието ще се проведе на 28.04.2017 /петък/ в гр. София, Централ Парк Хотел София, бул. Витоша 106 от 10:00 часа.